Георги Гогов - водач в борбата за църковна независимост и българска просвета

Видният деец на Българското възраждане в Македония,  Георги Гогов, наричан Гого чорбаджи, е един от  ръководителите на Воденската българска община.

Георги Гогов е роден във Воден /дн. Едеса, Гърция/  през 1821 година. Той става един от водачите  в борбата срещу Цариградската патриарашия и гъркоманите за църковна независимост и българска просвета. Подарява къщата си в града за българско мъжко и девическо училище, в което учителства Неделя Петкова /баба Неделя/ и дарява място за български параклис.  Гогов подпомага финансово училището,  както и председателя на общината.

На 15 септември 1861 година Георги Гогов пише писмо до Георги Раковски, в което описва злоупотребите на гръцкия владика Никодимос и преследването на българщината във Воденско.

От 1869 година Георги Гогов държи хан във Воден, в който организира среща между Търпо Поповски и първенците на града, на която е решено да се открие първото българско училище там.

След извоюването на църковна независимост през 1870 година, Гогов поддържа тесни връзки с новосъздаденатa Българската екзархия. Той е неин пълномощник относно ръководството на църковно-просветното движение и се занимава с уреждане на общинските въпроси във Воден и в Солун.

В края на ноември 1870 година Гогов и учителят Димитър Македонски пристигат в Цариград с прошение от Воденската епархия за присъединяване към Екзархията. Двамата са представители на епархията на българския Църковно-народен събор в Цариград през 1871 година. През пролетта на 1875 година Гогов влиза в остро пререкание със солунския митрополит, който се заканва, че гърците ще гонят непримиримо българите.

Воденският владика Агатангелос в писмо до Вселенския патриарх пише, че Георги Гогов е ‘местен българеещ се, работещ всеотдайно в полза на Българската екзархия, не само във Воден, но и в Солун’.

Гогов умира от удар във Воден  на 11 ноември 1876 година, след като е похарчил значителното си състояние по българските просветни и църковни дела.

Автор: Тони